30 янв. 2007 г., 23:14

Апатия 

  Поэзия
857 0 7

Апатия ми е в душата...

Без фокус погледът снове...

На октопод със пипалата

от сетивата ми краде...

Привиквам да се примирявам...

Дрогирам лудото сърце

да спра да чувствам и да давам...

Да спра с мечтите за криле...

Във броеница се превръщам

със дни-мъниста... Чат. Чат. Чат...

И само в спомени се връщам

там, дето мълнии трещят...

 

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Във броеница се превръщам
    със дни-мъниста... Чат. Чат. Чат...
    И само в спомени се връщам
    там, дето мълнии трещят...
    !!!*
  • Силен стих ! Болезнено истински!
    Харесва ми !
  • Много хубав стих, Гери!!! Поздрави!!!
  • много хубав стих, Гергана. поздравления!
  • Вероятно всички сме броеници...Браво, Риа!
  • "Във броеница се превръщам
    със дни-мъниста... Чат. Чат. Чат...
    И само в спомени се връщам
    там, дето мълнии трещят..."

    Поздравления Риа!
    Много хубав стих, много ми хареса!
    Браво!
  • Г. като Гръмотевична Гергана
Предложения
: ??:??