Sep 13, 2005, 9:46 PM
Аплодисменти,моля
Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря,
и ме захвърля между двата рунда
да се съвзема и да си оближа раните.
Да бях покорна и любезна,
навярно щях да си спестя шамарите,
а не да си ги прося,както казват ми.
Не мога да съм друга-
аз съм себе си.
Изправям се след всеки бой
заради няколкото заблудени,
които още ме обичат.
На полувремето
очи повдигам към небето
и всеки лъч е откровение.
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря,
и ме захвърля между двата рунда
да се съвзема и да си оближа раните.
Да бях покорна и любезна,
навярно щях да си спестя шамарите,
а не да си ги прося,както казват ми.
Не мога да съм друга-
аз съм себе си.
Изправям се след всеки бой
заради няколкото заблудени,
които още ме обичат.
На полувремето
очи повдигам към небето
и всеки лъч е откровение.
© Здравка Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е и това Заре!Нещо обаче ...по заглавието видях..например би му подхождало..."Не мога да съм друга"Това ми звуча през цялото време!Но ...ти си знаеш!!Поздравче!
-
Много е хубаво, Заре,очароваме със силата си и образността си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
