Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря,
и ме захвърля между двата рунда
да се съвзема и да си оближа раните.
Да бях покорна и любезна,
навярно щях да си спестя шамарите,
а не да си ги прося,както казват ми.
Не мога да съм друга-
аз съм себе си. ...