Апломб

Feb 20, 2009, 4:07 PM

Poetry » Other

804 0 13

Където и да тръгна,
все подир себе си вървя,
ада и рая
в душата си нося -
скимтя от умиление,
но съм нащрек -
гледам в лице, но и в гръб,
небрежен слух калявам
срещу нежност и вежливост -
много е хапана
и драскана до кръв
любовта ми... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Апломб

Want to read more?

Random works