СОЛАР (Дима)
224 919
20 feb 2009, 16:07

Апломб 

  Poesía » Otra
765 0 13

Където и да тръгна,

все подир себе си вървя,

ада и рая

в душата си нося -

скимтя от умиление,

но съм нащрек -

гледам в лице, но и в гръб,

небрежен слух калявам

срещу нежност и вежливост -

много е хапана

и драскана до кръв

любовта ми...

изживяно и изменчиво е всичко...

по мой избор

уреждам живота си,

удобството

на гърлото ми не засяда...

подрънквам

най-потайните си струни,

отдалечавам се от себе си,

поглеждам отстрани,

като съсед, а думите

вървят ведно със мислите...

обичам тези, които ги няма

и онези, които не са дошли...

© Дима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??