Живеем в свят бетонен, без сезони,
на богове играят луди учени,
А строги са природните закони.
Оплакваме сезоните неслучени.
Задъхана се от смог и прах планета,
изкашля дробовете си, зелените.
Умират прави нейните дървета
кръвта й синя вледенява вените.
Луната в орбитата неизменна,
върти се за човека и за червея.
Изкърпва си небето - наранено
и безхаберието ни изнервя я. ...