Живеем в свят бетонен, без сезони,
на богове играят луди учени,
А строги са природните закони.
Оплакваме сезоните неслучени.
Задъхана се от смог и прах планета,
изкашля дробовете си, зелените.
Умират прави нейните дървета
кръвта й синя вледенява вените.
Луната в орбитата неизменна,
върти се за човека и за червея.
Изкърпва си небето - наранено
и безхаберието ни изнервя я.
Човеко, спри! Съдбата ще те смачка!
Заплакват с глас децата ни - неслучени...
Свободна воля. И играчка-плачка...
Антрополог. Уроци ненаучени...
© Надежда Ангелова Все права защищены