Апострофи

Jun 12, 2013, 9:19 AM

Poetry

1037 0 0

Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва
в ръцете на невръстен демон.
Чиито огнени крила
сияят с пламък синьо-леден.
Но с колкото и оборота, бясно,
да се въртим над бездната в минута,
ще съска с ярост песента ни –
додето бъде чута.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Апострофи

Want to read more?

Random works