12 jun 2013, 9:19

Апострофи 

  Poesía
1025 0 0
Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва
в ръцете на невръстен демон.
Чиито огнени крила
сияят с пламък синьо-леден.
Но с колкото и оборота, бясно,
да се въртим над бездната в минута,
ще съска с ярост песента ни –
додето бъде чута.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??