Арабски нóщи...*
... Утихва и вечерната молитва,
Багдад потъва в сладострастна дрямка,
но кáто птица в тъмнината литва
една загърната във черно сянка...
След нея: друга, втора... После – трета...
Светът от сенки сякаш е създаден
в една логична за нощта щафета –
Животът на страстта си е отдаден...
Зад облак тъмен крие се Луната,
звезди клюкарски във нощта надничат
по уличките тесни вие вятър,
а в мрака всички сенки си приличат...
На мускус аромат в нощга се носи –
желанията стават откровени
и толкоз незададени въпроси
внезапно придобиват просветление...
... Една от чудните Арабски нóщи
започва страстно с тайнственост в душите
и с тръпката в телата жива óще –
Аллах откакто е създал жените:
благóсловил и женската утроба,
за Негова и на Живота слава,
след нежната любов в потайна доба –
да раждат и родът да продължава...
... А някъде из уличките тъмни
отѐква като ехо стон сподавен –
пътеките към любовта са стръмни
на ревността с инстинкта незабравен...
И често „справедливост” се раздава
по древните закони на дедите,
а кървави след този „съд” остават
на всяко „правосъдие” следите...
... А Шахразад** в двореца ще разказва
истории красиви и безкрайни
и царят взрян във щедрата ѝ пазва
ще чака да научи всички тайни...
14.04.20`8.
*В арбския епос „Приказки от хиляда и
една нощ” са известни като „Арабски нощи”
**Известната у нас като „Шехерезада”, на
арабски е: „Шахразад”.
© Коста Качев All rights reserved.