Арабски нóщи...*

... Утихва и вечерната молитва,

Багдад потъва в сладострастна дрямка,

но кáто птица в тъмнината литва

една загърната във черно сянка...

След нея: друга, втора... После – трета...

Светът от сенки сякаш е създаден

в една логична за нощта щафета –

Животът на страстта си е отдаден...

Зад облак тъмен крие се Луната,

звезди клюкарски във нощта надничат

по уличките тесни вие вятър,

а в мрака всички сенки си приличат...

На мускус аромат в нощга се носи –

желанията стават откровени

и толкоз незададени въпроси

внезапно придобиват просветление...

... Една от чудните Арабски нóщи

започва страстно с тайнственост в душите

и с тръпката в телата жива óще –

Аллах откакто е създал жените:

благóсловил и женската утроба,

за Негова и на Живота слава,

след нежната любов в потайна доба –

да раждат и родът да продължава...

... А някъде из уличките тъмни

отѐква като ехо стон сподавен –

пътеките към любовта са стръмни

на ревността с инстинкта незабравен...

И често „справедливост” се раздава

по древните закони на дедите,

а кървави след този „съд” остават

на всяко „правосъдие” следите...

 ... А Шахразад** в двореца ще разказва

истории красиви и безкрайни

и царят взрян във щедрата ѝ пазва

ще чака да научи всички тайни...

14.04.20`8.                                            

*В арбския епос „Приказки от хиляда и

една нощ” са известни като „Арабски нощи”

**Известната у нас като „Шехерезада”, на

арабски е: „Шахразад”.