Архангелова задушница
Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял.
Като пряспа, затрупала всички обратни пътеки.
От калта сътворен, иде ред пак да стана на кал.
Но е толкова светла баналната участ на всеки!
И защото със мен Бог наистина беше добър,
дни ми даде – да мъкна по баирите кръста небесен.
Преживях рождества – и проводих отвъд много смърт.
Между мъртви и живи си разпънах душата на песен.
Миг преди да простенат ветровете във дънера кух,
миг преди снеговеят да покрие земята във бяло,
прекоси листопада – все едно, че танцуваш със дух.
Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова хубаво
-
Имаш прекрасна поезия, на чист български език! Поздравления!
-
Между мъртви и живи си разпънах душата на песен.
Респект. -
Благодаря на анонимния доброжелател, който днес следобед ми е направил подарък абонамент "Автор ПЛЮС". Благодаря и на всекиго от вас, приятели, за добрите думи и за добрите очи, с които ми четете стиховете тук! Лека вечер!
-
Думите те обичат, Бог също, и няма начин да не обичаме всички.
-
Амин!
-
Интересно е да танцуваш с дух...
-
Адмирации, Валери! Поклон пред таланта ти!
„Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.“
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Без ни най-малко преувеличение. Всъщност то не е от вчера, а от десетилетия. Изключвам Стефан Цанев само защото той е и белетрист.