Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
5.11.2022 г., 16:13 ч.

Архангелова задушница 

  Поезия
868 4 9

Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.

То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял.
Като пряспа, затрупала всички обратни пътеки.
От калта сътворен, иде ред пак да стана на кал.
Но е толкова светла баналната участ на всеки!

И защото със мен Бог наистина беше добър,
дни ми даде – да мъкна по баирите кръста небесен.
Преживях рождества – и проводих отвъд много смърт.
Между мъртви и живи си разпънах душата на песен.

Миг преди да простенат ветровете във дънера кух,
миг преди снеговеят да покрие земята във бяло,
прекоси листопада – все едно, че танцуваш със дух.
Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мога с чиста съвест да кажа, че в момента Валери Станков, заедно с Недялко Йорданов, са най-големите български поети.
    Без ни най-малко преувеличение. Всъщност то не е от вчера, а от десетилетия. Изключвам Стефан Цанев само защото той е и белетрист.
  • Толкова хубаво
  • Имаш прекрасна поезия, на чист български език! Поздравления!
  • Между мъртви и живи си разпънах душата на песен.
    Респект.
  • Благодаря на анонимния доброжелател, който днес следобед ми е направил подарък абонамент "Автор ПЛЮС". Благодаря и на всекиго от вас, приятели, за добрите думи и за добрите очи, с които ми четете стиховете тук! Лека вечер!
  • Думите те обичат, Бог също, и няма начин да не обичаме всички.
  • Амин!
  • Интересно е да танцуваш с дух...
  • Адмирации, Валери! Поклон пред таланта ти!
    „Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.“
Предложения
: ??:??