Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът,
звездите проблясват и чезнат отвъд.
И неоткриваем е архипелагът
на щастие, който душите зоват.
Миражи посрещат очите зелени,
стъкла огледални на морския мир,
под сала примамват ни водни вселени,
над него небе и надлъж, и нашир.
Нима обичта ще доплува до суша,
дочувам шептят изнурени гърди.
Дъхът шифрограма поспря да послуша,
спасени са бедстващите ни съдби.
© Светличка All rights reserved.
Понякога обстоятелствата не са според надеждите ни, но се налага да се изправим насреща им.