svetlitschka
552 results
Димитър не е име, а е скиптър
в ръката на владетел светлолик.
Корона за глава премъдра, шифър
към свят, отбранен с чест и труд велик.
Димитър не е име, а е титла, ...
  98 
Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака. ...
  82 
Пред рояла се спря есента
и макар че на лято се вричаме,
приласка в две ръце песента,
просто следващ сезон за обичане. *
Мрака в златноръждиво проби ...
  139 
Кой ще бъде добрият, щом ти
ще ме губиш и после намираш...
Разглобена, понесла щети,
любовта непризната примира.
Есента е подветрен сезон, ...
  75 
Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...
  113 
Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пари до болка и с времето се окопава. ...
  125 
Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...
  116 
Нечакано дойде и този миг.
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...
  145 
  209 
Докривя ми, мачкат ни ехидно
неопровержимите права,
бият ни с нахалство по-завидно
от средновековната хава.
Стойте у дома, в буквален превод. ...
  284  28 
Един добре възпитан мъж
си поигра със двама сина,
доказали му неведнъж
любов, година след година.
На хълма чакаха сами, ...
  211 
За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
  145 
Спорим за всеки сантиметър
обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти само свиваш с досада рамо ...
  149 
Съхрани се. Не слизай от стремето.
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
  150 
Не те обичах просто на шега,
но ти със мен добре се пошегува.
Като торнадо пролетно вилня
в живота ми и шеметно танцува.
Познаваш ме, не мога да те спра – ...
  293  14 
Приемам. Всяка тръпка е с финал.
Завършек безпощадно прозаичен.
Подготвен, неподготвен, си узнал –
животът е забавен, но логичен.
Затваряш и последните врати, ...
  422  20 
Ще скрия каквото донесе сърцето за спомен
и само секунда тревогата ще го души.
Щом ти си усмихнат без него и дишаш спокоен,
морето ще гушна, навътре да ме утеши.
Ще слуша какво му разказвам по няколко пъти, ...
  190 
Понякога забравям да летя
и като охлюв нося кръгла къща.
Поема ли на някъде, трептя
в съзвучие със струна въздесъща.
Довчера се опирах на калта, ...
  398 
Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
  296  19 
Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
  223 
Вселената затвори с три врати,
Размеси си боите с еуфория,
Естествено маркира територия,
Мейлна си ден, айляка прекрати,
Ефектът ще надмине пет звезди . ...
  525 
Записвам те в червения тефтер.
Ще препрочитам само твойто сбогом.
Обичам изречеш ли, си ми чер.
По-черен от усмивка мимоходом.
От истините в твоите шеги ...
  200 
Бяхме ли в тази лъжа или слизахме бавно
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити ...
  181 
Колко лесно било да заспя без да пиша.
Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?
Не сънувам треви с топли макови скути,
непробудно мълчи мисълта на минути.
Беше смела нощта и мечтаеше диво ...
  215 
Детронирах доброто ти име –
отстранѝ, изтръгнѝ, забравѝ ме.
Девалвира страстта в борса скромна,
без вода връщам пукната стомна.
Прескочѝ мойта сянка тревожна, ...
  346 
Кого да лъжем, тръгна любовта
от нас да се спаси в небитието.
Сбогува се през облаче тъга,
посърна като гранче неприето.
Понечих да я хвана на дланта, ...
  249 
Най-добрата рецепта за дъжд
е и ти във синхрон да поплачеш.
Спомен в стих мимолетен задръж
и пусни лудостта по задачи.
Забрави накъде си вървял, ...
  474  10 
Това, което сам не си прозрял,
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса ...
  289 
Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
  587  18 
Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
  473 
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
  535 
Решил, че има друга като теб,
преследвах я из не един вертеп,
претърсвах страстно дамския чертог,
попивах жадно тръпния урок.
Че се повтаряш, аз се усъмних, ...
  424  14 
По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
  326  12 
Отказа да избираш със ума,
побърза да погалиш със сърцето.
Покани тъмнината у дома,
и делникът ти даде на заето.
За бавно приближаващия крах ...
  245 
Погледнах през прозореца на времето
в опразнени, притихнали дворове.
Приспано под юрганче бяло, семето
не чака пролет, за да го изрови.
Затисната е старата илюзия ...
  269 
  618 
Наведи се. Стърчиш от матрицата.
Свободата е моден пиниз.
Запълни своя обсег от скицата.
По стандарт си расти и девиз.
Извини се за инакомислие. ...
  255 
Запознай се - някой те обича.
Лековерно, топло като куче.
Без преструвки. Сякаш си различен.
И топи ината ти неслучен.
Не задава купища въпроси. ...
  600  11 
Днес за чудесата стана късно,
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде. ...
  250  14 
Тясно е отново у дома,
а сърцето пърха нашироко.
Край на самотата и студа.
И стрелките гонят се с посока.
Празник е. Елховата гора ...
  604 
Random works
: ??:??