Дълги, неравни, бледи редици,
бледи, изпити редици на жертви,
бащи и деца, майки и старци, невинни девици,
безмълвни войници в лобния поход,
в окови изправен човешки копнеж!
Очите без поглед,
но устните шепнат
изповед страшна,
окъпана в кръв!
Шепотът екне в стръмни пътеки,
скалисти върхари и мрачни усои,
шепотът търси своята истина
във хватка нелека,
безсилни пред нея са
ями, капани, скрити завои...
Дълги редици от храбри герои,
жертви на крив ятаган
и на нещо подобно, по-ново,
жертви, защото са други,
с печата на древност, на кръст
и на слово.
Поели пътя на своето право,
на собствено Аз,
горди със истинско минало,
свързани здраво,
те чакат и своето време,
те знаят, ще дойде техният час!
гр. София, 24.04.2013 г.
© Димитър Христов All rights reserved.