Дълги, неравни, бледи редици,

бледи, изпити редици на жертви,

бащи и деца, майки и старци, невинни девици,

безмълвни войници в лобния поход,

в окови изправен човешки копнеж!

Очите без поглед,

но устните шепнат

изповед страшна,

окъпана в кръв!

Шепотът екне в стръмни пътеки,

скалисти върхари и мрачни усои,

шепотът търси своята истина

във хватка нелека,

безсилни пред нея са

ями, капани, скрити завои...

Дълги редици от храбри герои,

жертви на крив ятаган

и на нещо подобно, по-ново,

жертви, защото са други,

с печата на древност, на кръст

и на слово.

Поели пътя на своето право,

на собствено Аз,

горди със истинско минало,

свързани здраво,

те чакат и своето време,

те знаят, ще дойде техният час!

                                                      гр. София, 24.04.2013 г.