Артист!
Каква чудесна роля имаш!
Като в игра на покер - пълен блъф,
наивно захапах твоятa стръв.
Поглед жаден впери в мен
и подарих ти своя ден.
С коварни думи, сладка молба
лесно спечели цяла съдба.
Шепи едва я плахо държат,
пръсти умело конците въртят,
сценарият твой е на белия лист,
аз съм само кукла, просто статист.
Падат завесите - дим да те няма,
изчезна, остави в сърцето ми яма.
Празна е залата, също душата
стоя и невярващо гледам в стената.
Това представление бързо ме омая,
дори не усетих кога настъпи краят...
Любов или Лъжа изкусна
в душата ми тъй бързо спусна?