Артист!

 Каква чудесна роля имаш!

 Като в игра на покер - пълен блъф,

 наивно захапах твоятa стръв.

 Поглед жаден впери в мен

 и подарих ти своя ден.

 С коварни думи, сладка молба

 лесно спечели цяла съдба.

 Шепи едва я плахо държат,

 пръсти умело конците въртят,

 сценарият твой е на белия лист,

 аз съм само кукла, просто статист.

 Падат завесите - дим да те няма,

 изчезна, остави в сърцето ми яма.

 Празна е залата, също душата

 стоя и невярващо гледам в стената.

 Това представление бързо ме омая,
  дори не усетих кога настъпи краят...

  Любов или Лъжа изкусна
 в душата ми тъй бързо спусна?