Feb 7, 2014, 12:21 AM

Атлантида 

  Poetry » Love
502 0 0
Атлантида
Тя би дошла при теб
направо, без да пита.
Мълчалива ериния.
Би седнала на стол
и, взряна в спомена,
би слушала тъгата,
завита котешки на кръг.
Барабани в твоя монолог.
И с вятъра отвън стъклата
бият. От страх скрежат.
Трепери двуезична стаята, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??