Атлантида
Тя би дошла при теб
направо, без да пита.
Мълчалива ериния.
Би седнала на стол
и, взряна в спомена,
би слушала тъгата,
завита котешки на кръг.
Барабани в твоя монолог.
И с вятъра отвън стъклата
бият. От страх скрежат.
Трепери двуезична стаята, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация