Навярно тогава любов е било.
Навярно тогава била съм и друга,
била съм надеждна, копнежна, ведно
с тебе. И не, не съм лъгала.
Навярно тогава били са други звезди
и по-различен е бил небосвода,
и друго е греело в мойте очи,
и шепнело е, че искам и мога
да съм нечия до необятност,
и да се прераждам във безвремие.
Навярно тогава бил си ми слабост
Навярно тогава давах, не вземах.
Навярно… Било е онази магия,
която до изнемогване копнея.
Навярно не зная как в мен да я крия
и днес вече няма и помен от нея.
И толкова ми е съдбовно,
когато си мисля за тогава…
Унесена вкусвам от атлазени спомени.
И после към безкрая продължавам.
03.03.2017г.
гр.Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.