(Ave, Caesar, morituri te salutat)
О, пресветли! Вас, на смърт отиващите,
ви приветстват с високо вдигната глава.
Днеска те ще мрат, а вие ще крещите
наедно с тълпите в скудоумна суета.
Вий едни помазали сте за патриции,
а оставили сте други роби цял живот –
не любими на съдбата галеници,
а нещастници живеещи живот на скот.
Във екстаз с обърнати надолу палци
твърде скоро вий им предрешихте участта,
тъй че на живота ръбестите валци* ...