(Ave, Caesar, morituri te salutat)

О, пресветли! Вас, на смърт отиващите,
ви приветстват с високо вдигната глава.
Днеска те ще мрат, а вие ще крещите
наедно с тълпите в скудоумна суета.
Вий едни помазали сте за патриции,
а оставили сте други роби цял живот –
не любими на съдбата галеници,
а нещастници живеещи живот на скот.
Във екстаз с обърнати надолу палци
твърде скоро вий им предрешихте участта,
тъй че на живота ръбестите валци*
да премазват и пречупват костите – плътта...
Разигравате сплетни, козни – измами,
зарад вас самите леят се реки от кръв,
всявате раздори и човешки драми,
изигравате прекрасно ролята на стръв.
И слугуват ви царе и патриарси,
сводници продават своята и чужда чест.
Тъпчете вий ненаситните стомаси,
нежна и приятно – сладка сте за някой вест.
Жриците на любовта пък се предлагат
най-безцеремонно на безценица плътта,
а продажници проклети си продават
свойта чест човешка и на родната страна.
Кризите, воините са на вас подвластни.
Спекула, гешефти – кражби ваши са деца!
Вий сте всесилни, мощни и всевластни,
властвате с лукавство и със сила над света.
Вас едни ви трупат жадно с милиарди
и все ненаситно алчни си остават те,
те живеят във охолство и разврати,
а за клети сиромаси недостъпни сте…
О, вий всемогъщи! Вас ви поздравяват
простосмъртните със поглед леденостуден,
цял живот до смърт за вас се те сражават
и все ще размахват меч до сетния си ден…
01.04.2011 г.