Август
Как жално плачеха до мен цветята,
как викаше пшеницата в нощта...
цяла в сълзи се обля тревата,
небето виеше от самота...
Пееше до мен земята
тъжна песен на скръбта...
лятото погуби красотата,
даде само суха самота.
Август стана скучно сив...
птиците се скриха, замълчаха.
Празен стана всеки стих, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up