Гъстите, сенчестите гори на Делиормана
влюбиха се в златното жито на Добруджа.
Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно
шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.
Глъхне гората в лятна омара, авлига запява
и с щур копнеж към нивите жлътнали литва.
Зрънце да си клъвне, глад да засити и после
към Дунава син да угаси жажда се изстрелва.
Самадхи