30.11.2018 г., 21:45 ч.

Авлига 

  Поезия » Пейзажна
583 0 3
Гъстите, сенчестите гори на Делиормана
влюбиха се в златното жито на Добруджа.
Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно
шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.
Глъхне гората в лятна омара, авлига запява
и с щур копнеж към нивите жлътнали литва.
Зрънце да си клъвне, глад да засити и после
към Дунава син да угаси жажда се изстрелва.
Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Предложения
: ??:??