Jun 14, 2012, 9:56 AM

Автобиографично 

  Poetry » Other
706 0 1

Много мъки и болки несравними преживях.

Що е страдание още от детство разбрах.

Заради недъга си подигравки -

заради етноса си обиди търпях.

От куршуми езични често ранен аз бях,

но, слава Богу, оцелях!

 

Макар хляба си само със сол да поръся,

пак от Господа мой утеха ще търся,

от него вяра, надежда, любов ще прося -

не искам богатство, щом честта ще ми коства!

Живея, за да ида там, където злото,мерзоста веч' не ще вилнеят,

там, където доброто, любовта света нов ще владеят!

 

 

© Михаил Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??