14 jun 2012, 9:56

Автобиографично 

  Poesía » Otra
739 0 1

Много мъки и болки несравними преживях.

Що е страдание още от детство разбрах.

Заради недъга си подигравки -

заради етноса си обиди търпях.

От куршуми езични често ранен аз бях,

но, слава Богу, оцелях!

 

Макар хляба си само със сол да поръся,

пак от Господа мой утеха ще търся,

от него вяра, надежда, любов ще прося -

не искам богатство, щом честта ще ми коства!

Живея, за да ида там, където злото,мерзоста веч' не ще вилнеят,

там, където доброто, любовта света нов ще владеят!

 

 

© Михаил Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??