Jun 7, 2012, 10:41 AM

Автобиографично 

  Poetry » Humour
1047 0 11
Автобиографично
Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша.
Иначе лицето ми й красиво, бяло,
сякаш във японски театър съм артист,
са стряскъм, кат са видя в огледало,
какво да правя - не съм физиономист.
Кахърни ми са, значи, сал очите,
щот знаят колко алкохол е неизпит,
не ще сколасам, къси ми са дните, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин All rights reserved.

Random works
: ??:??