dqdo-pop (Костадин)
37 244
7 jun 2012, 10:41

Автобиографично 

  Poesía » De humor
1000 0 11

Автобиографично



Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша.

 

Иначе лицето ми й красиво, бяло,
сякаш във японски театър съм артист,
са стряскъм, кат са видя в огледало,
какво да правя - не съм физиономист.

 

Кахърни ми са, значи, сал очите,
щот знаят колко алкохол е неизпит,
не ще сколасам, къси ми са дните,
затуй се тъпча кат бидон пробит.

 

Цигари пуша само по кутия,
със зор (разбира се), докъм обяд,
пък седна ли на масата да пия,
ни ги броя, жината ги брои и я е яд!

 

Душата ми едничка й като цвете,
се примирява с мене, ко да прави,
щом вдигна чашата с ракия във ръцете,
усещам я как вика ми: "Наздраве!"

 

Такъв съм!

 

Амин!

© Костадин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??