Мъничка черна точица
върху белия лист на живота.
Носи на гръб небето,
земята с краченца търкаля,
меси я и я размесва
като погача по празник.
Тя нехае за времето,
живее от зрънце до зрънце.
Вечер се слива със мрака
и сънува, че е щуркеса,
облечена с лунни одежди
и с капки роса обута. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up