Cona
34 results
Хитър Петър
цял живот прeживя от хитруване.
И докато Настрадин Ходжа
търгуваше със стока и съвест
и печелеше пари от мъдруване, ...
  764 
  1546 
Седенката на българското образование е на път да се разтури. И да се превърне в тлака - демек да се затлачи. Не че има виделина на хоризонта, но в лошо и дъждовно време какво да прави българското село, освен седенки и тлаки. На тлаката, знае се, момите и ергените са разделени - едните гледат под веж ...
  2495 
В ОЧАКВАНЕ
Коленичих, за да се помоля в изоставения храм на поезията, където нямаше църковен хор, свещенослужители, икони, а само бели каменни зидове и черни, отдавна изстинали хрускащи въглени. Молех се от все сърце, безмълвно като отчаяние; искрено като всеопрощение с надеждата на корабокрушенец, ...
  3845 
И знам, че няма да те имам никога.
Недопустима си за мен,
враждебна е пръстта ти.
От толкова изменчиви послания
измамена остана твоята утроба ...
  831 
Хоро от портокали обгръща
бананово танго.
Червени и зелени чушки кършат латиноритми.
Морков, с колан от чесън,
тръшва страстно ...
  1028  10 
Пътеките избягаха някъде
и откраднаха със себе си посоките,
и ветропоказателя на надеждата.
Останаха напразните дни,
с едничката цел, да видим изгрева. ...
  663 
Черната зима с бели преспи повива
бяло семе, заспало върху черната пръст.
Черни ръце с бели рози покриват
буквите бели върху черния кръст.
Черната котка бели лапички мие, ...
  597 
Ти искаше със нежните си пръсти
върху мойто тяло да откриеш
изчезнали цивилизации.
Загребваше във него като весло на лодка
и по вълните му сърфираха ръцете ти. ...
  649 
Тя се "прави", но това е само израз, който да заличи други по-банални, като "създаване" и "изживяване" - това са съвсем други неща. В такъв случай неизменно непредвидима, изключителна, стремяща се да избегне случайността, от която е породена (ако е трайна), или да се позове, в крайна сметка на нея ( ...
  981 
Ти искаше със нежните си пръсти
върху мойто тяло да откриеш
изчезнали цивилизации.
Загребваше във него като весло на лодка
и по вълните му сърфираха ръцете ти. ...
  900 
И ако всички наши мигове
се съберат в един,
това ще бъде празник.
Две свещи,
запалени през пролетта, ...
  869 
Любовта е занимание самотно.
Да забравим дните,
в които светът е бил двузначен
и всеки трети, със сърце разкрачено,
намирал е, все пак, напуснати обятия ...
  673 
Дъждът се сипе от очите ми,
а после яростни светкавици
от тях изригват,
а после - в свършека на дните ми
раздялата пониква, ...
  750 
Сивоока луна, луна среброкоса,
майко на всички светове,
погледни ме, погледни ме,
луна сивоока...
И със мъдри ръце докосни ме. ...
  753  12 
Нещата между нас са безглаголни
като тишината,
усамотила се да си отдъхне
от приказки недосетливи.
Нещата между нас играят си на топчета ...
  674 
Прибързано и неразумно хлопнах
златните врати на лятото.
Безмилостно запратих
дребните мечти във тъмното.
Кога ще съмне, ах, кога ще съмне? ...
  572 
След любовта,
денят си беше същият:
горещата целувка на кафето,
втората цигара,
мърморещият облак на врабчетата, ...
  1146 
Сутринта
със езиче зелено,
дървото близва небето.
То се събужда засмяно
и със страст го целува. ...
  646 
Чашата плаче с рижи сълзи.
Мокри ръцете ми - равно треперещи.
Аз съм натъпкана с пошли лъжи,
пълно безумие в рая на вярващи.
В чашата стъклена виждам света - ...
  714 
Как ми се иска да зачеркна зимата,
да я задраскам като грешна дума
от правилното изречение на дните си.
Да я задраскам като грешна дума
от вчерашните новини, които ...
  841 
Не може пролетта да ни спаси
от лятото на гладни пеперуди,
от есента на нашите заблуди,
от зимата с окапали коси.
Не може да ни върне наготово ...
  708 
Столът и масата
не могат да се разделят.
Споени от взаимността на мъжко тяло
с главата, положена върху ръцете уморени.
По избелялата покривка, ранена от молци, ...
  667 
Жената вървеше сама.
Косите и смесваха слънце и облаци.
В очите и кратките дни
и протяжните нощи се сливаха.
Гърдите и палеха светли огньове ...
  931 
Колкото и да се мъча, проклетата шапка не желае да се намести върху главата ми и се плези на избелелия, протрит на места ръкав от старото маскировъчно яке; враждува с предизвикателното злато на косата и сякаш упорито се стреми да докаже, че всъщност е елемент от нещо по-различно - бодливо и разръфан ...
  908 
Всяка вечер
ръцете ми се извиват -
безкрайни и уморени -
в контур на лодка без дъно,
която отчаяно плува ...
  732 
Не отминавайте...
Във времето бездарно и безродно
живота си превърнах
в многогодишен неиздаден ежедневник.
Свийте ме на факла. ...
  691 
Огненият залез
превръща морето в бъчва с вино.
Земята пълни шепите си
и жадно пие.
В търбуха й ...
  580 
Те имат всички права:
да обичат, да мразят,
да нижат раздробеното време
на евтини броеници от псевдосензации.
Думите правят доброто момиче ...
  1285 
Огненият залез
превръща морето в бъчва с вино.
Земята пълни шепите си
и жадно пие.
В търбуха й ...
  632 
ххх
Всяка вечер
аз застилам масата
с бяла позлата.
Слагам чаши за теб, ...
  859 
ххх
То е по средата между мен и теб,
между него и нея, между Ние и Другите.
Нещо средно между вчерашни новини
и утрешни дати, между истините и заблудите. ...
  702 
ххх
Да си спомня как
босите крака се целуват
с тръните и пясъка...
Да си спомня как ...
  630 
Мъничка черна точица
върху белия лист на живота.
Носи на гръб небето,
земята с краченца търкаля,
меси я и я размесва ...
  689 
Random works
: ??:??