АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО

Нали съм надарен с прекрасно тяло,

макар че във главата съм фенер,

най-сетне се видях във огледало! –

по моите пропорции и размер.

И – както бях с хавлийката наметнат,

и тя от мен се свлече изведнъж! –

и малко ми остана да се светна,

че още за девойките съм мъж.

Поех си въздух, сетне – пряко сили,

натегнах бицепс, ханш и рамене.

Кво да говорим? – чар и сексапили,

събрани като в буре с шардоне.

Аха, да пипна! – мускулчето трепка

под лятната ми ризка на райе,

От мен по-сладка гроздовата чепка,

макар че се съмнявам, ще да е!

По-тих дори от летните авлиги,

летящи над полетата с овес,

мълча си – за прочетените книги,

и всички, дето писал съм до днес.

Живея си тъй кротко и нечуто,

че ви оставям – ако не греша? –

седемдесет кила с таланта – бруто,

и шепичка от своята душа.

15 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.