АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО
Нали съм надарен с прекрасно тяло,
макар че във главата съм фенер,
най-сетне се видях във огледало! –
по моите пропорции и размер.
И – както бях с хавлийката наметнат,
и тя от мен се свлече изведнъж! –
и малко ми остана да се светна,
че още за девойките съм мъж.
Поех си въздух, сетне – пряко сили,
натегнах бицепс, ханш и рамене.
Кво да говорим? – чар и сексапили,
събрани като в буре с шардоне.
Аха, да пипна! – мускулчето трепка
под лятната ми ризка на райе,
От мен по-сладка гроздовата чепка,
макар че се съмнявам, ще да е!
По-тих дори от летните авлиги,
летящи над полетата с овес,
мълча си – за прочетените книги,
и всички, дето писал съм до днес.
Живея си тъй кротко и нечуто,
че ви оставям – ако не греша? –
седемдесет кила с таланта – бруто,
и шепичка от своята душа.
15 септемврий 2024 г.
гр. Варна, 12, 05 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados