Dec 15, 2018, 7:20 PM

Аз 11 

  Poetry
247 2 2

 

Аз цялата съм снопчета тъга.
Превързва ги в букет далечината.
Ако не се взривя, не се взривя сега,
ще ме прегърне пакосникът вятър.

 

Напусто се оглеждам нежно аз
в очите на зората запламтели.
И слънцето да чуе моя глас,
ще ме настигнат  вечните раздели.

 

Да, ще се стича залезът смален
по стръмното на лявата ми буза.
Дори на крехката сълза във плен,
ще моля зимата  да ми е муза.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??