15 dic 2018, 19:20

Аз 11 

  Poesía
257 2 2

 

Аз цялата съм снопчета тъга.
Превързва ги в букет далечината.
Ако не се взривя, не се взривя сега,
ще ме прегърне пакосникът вятър.

 

Напусто се оглеждам нежно аз
в очите на зората запламтели.
И слънцето да чуе моя глас,
ще ме настигнат  вечните раздели.

 

Да, ще се стича залезът смален
по стръмното на лявата ми буза.
Дори на крехката сълза във плен,
ще моля зимата  да ми е муза.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??