laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Nov 24, 2018, 2:46 PM

Аз 8 

  Poetry
375 0 0

 

В черупка на орех заспах.
В рапан, в черна мида се сгънах.
Стъкло стана летният смях.
Във сянка самотна се спънах.

 

Разрових пак лунната жар
с несмели, замръзнали пръсти.
А вятърът - мъдър и стар - 
с прощаваща длан ме прекръсти.

 

Чер кладенец стана деня.
На дъното спрях беззащитна.
Кого, ах, кого да виня,
че нямам крила да политна?

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??