laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
24 нояб. 2018 г., 14:46

Аз 8 

  Поэзия
389 0 0

 

В черупка на орех заспах.
В рапан, в черна мида се сгънах.
Стъкло стана летният смях.
Във сянка самотна се спънах.

 

Разрових пак лунната жар
с несмели, замръзнали пръсти.
А вятърът - мъдър и стар - 
с прощаваща длан ме прекръсти.

 

Чер кладенец стана деня.
На дъното спрях беззащитна.
Кого, ах, кого да виня,
че нямам крила да политна?

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??