Аз, грешникът!
Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен.
Цял изтъкан от порок, без морал.
Бил съм лъжец и мошеник, а вещи
казват, че знаели всичко за мен.
Никой от вас не е плакал със мен,
нощем, когато съм сам, без душа.
Никой от вас не намери и време
в мен да открие от обич следа.
Хайде, разпнете ме! Колко съм грешен!?
Грешник съм, съден от грешни души.
Аз съм си аз и дори да съм грешник,
плащам с онези потайни сълзи.
© Валдемар All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!
-
Лесно е човек да види грешника в другите. Уви, лесно е и да му се присмее, защото присмеха е оправдание пред съвестта - за да не помогнеш.
Най - тъжно е когато някой упорито не плаче, защото не съзнава че има защо. И това не е сила а несъзнаване на слабостта. И именно този, неплачещият е онзи, който за безгрешен се счита и пръв хвърля камък, да не би някой да го изпревари и да хвърли камък към него. -
Харесвам - особено края.Wali /Виолета Томова/
-
...Аз съм си аз и дори да съм грешник,
плащам с онези потайни сълзи...
Най-ценното... -
Силно! Хареса ми!
-
Споделям
-
Силен стих!!!
-
Сила...
-
Колко предизвикателно...Съмнява ме, че коментатори като Мисана и Поета биха приели тази тежка духовна карма на разпятието. Именно защото е трудно, стихът показва, че има и дребни души, които не биха си разпънали комфорта и обкръжението от херувими заради едното възкръсване някъде в други ..сайтове...в смисъл светове. Грешността е път нагоре, ако си готов да плачеш в душата си...и път надолу, ако вървиш по въжетата на егото ти. Поздрав!
-
Много силен стих..., грешниците не газят в калта, но врят в казана...!!!
"Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта." -
Хубаво стихотворение, Валдемар, на вечната тема за блудницата /в случая - грешникът/, по която Христос разрешил да хвърлят камъни само безгрешните. Този хубав финал:
"Аз съм си аз и дори да съм грешник,
плащам с онези потайни сълзи.",
ми припомни заключителните редове на едно знаменито стихотворение - "Лофтър", на гениалния покоен бургаски поет Йоздан Захариев:
"Аз съм Лофтър - шутът и палячо.
Аз съм струна на ехидния ви глас.
Безусловно - смейте се глупаци:
Аз съм Аз!"
Поздравление за стиха! -
Всички сме грешници!!!
Поздрави! -
Едно голямо "БРАВО"!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
