Valdemaro (Валдемар)
66 181
21.01.2015 г., 16:08 ч.

Аз, грешникът! 

  Поезия
1430 1 13

Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.

Хайде хвърлете по мене с пръстта.

Колко сте жалки, направо сте смешни,

грешник съм - да, но не лазя в калта.

Хайде де, вижте ме колко съм грешен.

Цял изтъкан от порок, без морал.

Бил съм лъжец и мошеник, а вещи

казват, че знаели всичко за мен.

Никой от вас не е плакал със мен,

нощем, когато съм сам, без душа.

Никой от вас не намери и време

в мен да открие от обич следа.

 

Хайде, разпнете ме! Колко съм грешен!?

Грешник съм, съден от грешни души.

Аз съм си аз и дори да съм грешник,

плащам с онези потайни сълзи.

 

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • Лесно е човек да види грешника в другите. Уви, лесно е и да му се присмее, защото присмеха е оправдание пред съвестта - за да не помогнеш.
    Най - тъжно е когато някой упорито не плаче, защото не съзнава че има защо. И това не е сила а несъзнаване на слабостта. И именно този, неплачещият е онзи, който за безгрешен се счита и пръв хвърля камък, да не би някой да го изпревари и да хвърли камък към него.
  • Харесвам - особено края.Wali /Виолета Томова/
  • ...Аз съм си аз и дори да съм грешник,
    плащам с онези потайни сълзи...

    Най-ценното...
  • Силно! Хареса ми!
  • Споделям
  • Силен стих!!!
  • Сила...
  • Колко предизвикателно...Съмнява ме, че коментатори като Мисана и Поета биха приели тази тежка духовна карма на разпятието. Именно защото е трудно, стихът показва, че има и дребни души, които не биха си разпънали комфорта и обкръжението от херувими заради едното възкръсване някъде в други ..сайтове...в смисъл светове. Грешността е път нагоре, ако си готов да плачеш в душата си...и път надолу, ако вървиш по въжетата на егото ти. Поздрав!
  • Много силен стих..., грешниците не газят в калта, но врят в казана...!!!
    "Колко сте жалки, направо сте смешни,
    грешник съм - да, но не лазя в калта."
  • Хубаво стихотворение, Валдемар, на вечната тема за блудницата /в случая - грешникът/, по която Христос разрешил да хвърлят камъни само безгрешните. Този хубав финал:

    "Аз съм си аз и дори да съм грешник,
    плащам с онези потайни сълзи.",

    ми припомни заключителните редове на едно знаменито стихотворение - "Лофтър", на гениалния покоен бургаски поет Йоздан Захариев:

    "Аз съм Лофтър - шутът и палячо.
    Аз съм струна на ехидния ви глас.
    Безусловно - смейте се глупаци:
    Аз съм Аз!"

    Поздравление за стиха!
  • Всички сме грешници!!!
    Поздрави!
  • Едно голямо "БРАВО"!
Предложения
: ??:??