Аз и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни...
И някак притеснено, меланхолно
вървим из още топлите ѝ вечери,
а влюбим ли се (Господи неволно!...)
е толкова необяснимо вече!...
... И за това, че може би излишни
са Страстите, когато плод не връзват,
и в Есента ако разцъфнат вишните -- ...