Jan 27, 2008, 9:14 PM

аз и той 

  Poetry
878 0 12

В безпризорния сън на самотния ден

натежали молитви се раждат.

Керемидена нежност угасва във мен,

в тебе светят очите на вятър.

 

В мен изгарят посоки. С корони от страх

лотарийно ме кичи съдбата.

В тебе тлее, посипана с прах,

отчуждена любов - за разплата.

 

Ранни белези в мене погубват

същността ти, разхвърляна в думи.

Небосклон уморен ни целува

по бездомния път помежду ни...

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??