27 ene 2008, 21:14

аз и той 

  Poesía
876 0 12

В безпризорния сън на самотния ден

натежали молитви се раждат.

Керемидена нежност угасва във мен,

в тебе светят очите на вятър.

 

В мен изгарят посоки. С корони от страх

лотарийно ме кичи съдбата.

В тебе тлее, посипана с прах,

отчуждена любов - за разплата.

 

Ранни белези в мене погубват

същността ти, разхвърляна в думи.

Небосклон уморен ни целува

по бездомния път помежду ни...

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??