Sep 11, 2020, 1:21 AM

Аз искам свободата на покоя ти! 

  Poetry » Love
598 4 5

Отдавна бях затворил си прозорците.

Не пусках звездоброя зад завесите. 

Изобщо не приемах чужди гости. 

Луната вечно беше полумесец. 

Но вятъра нахлу по септемврийски. 

И стаята внезапно охладня. 

Едно непредумишлено убийство - 

замина си от мен една Жена. 

Остави ми ключа си за сърцето 

и видиш ли, душата си във мене. 

Защо са ми, когато по ръцете 

все още имам трепети за нея... 

Копнежи и несбъднали се блянове. 

И някакви ужасни неведения. 

Орисан е и краят в любовта ни. 

В посредствено до жал стихотворение... 

Аз искам свободата на покоят ти. 

Недей да се завръщаш тъй заключена! 

Когато можеш да си само моя - 

Луната на вълка ще му се случи!.. 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??