Аз искам свободата на покоя ти!

11 сент. 2020 г., 01:21

Поэзия » Любовная

599 4 5

Отдавна бях затворил си прозорците.

Не пусках звездоброя зад завесите.

Изобщо не приемах чужди гости.

Луната вечно беше полумесец.

Но вятъра нахлу по септемврийски.

И стаята внезапно охладня.

Едно непредумишлено убийство -

замина си от мен една Жена.

Остави ми ключа си за сърцето

и видиш ли, душата си във мене.

Защо са ми, когато по ръцете

все още имам трепети за нея...

Копнежи и несбъднали се блянове.

И някакви ужасни неведения.

Орисан е и краят в любовта ни.

В посредствено до жал стихотворение...

Аз искам свободата на покоят ти.

Недей да се завръщаш тъй заключена!

Когато можеш да си само моя -

Луната на вълка ще му се случи!..

Стихопат.

Danny Diester