Пред мен стои образ, който не познавам.
Образ, който вика, който наранява.
Думи тежки казва без да мисли, без да спира.
Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.
Не капят. Никъде не искат да отидат.
Стоят си неподвижно, проблясват страховито.
Очите също не прощават и продължават да пронизват.
Те думи нямат, но нямо и свирепо плашат.
Гледат и не мигват.
И никаква усмивка няма.
В огледалото се вижда само мъката
на човека, който провалил се е, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up