Пред мен стои образ, който не познавам.
Образ, който вика, който наранява.
Думи тежки казва без да мисли, без да спира.
Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.
Не капят. Никъде не искат да отидат.
Стоят си неподвижно, проблясват страховито.
Очите също не прощават и продължават да пронизват.
Те думи нямат, но нямо и свирепо плашат.
Гледат и не мигват.
И никаква усмивка няма.
В огледалото се вижда само мъката
на човека, който провалил се е, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация