Аз на тебе посветих

Nov 8, 2008, 10:40 PM

Poetry » Love

591 0 2

В свойта няма самота,

запленен от красота,
аз на тебе посветих
неугледния си стих.
И поисках да вплета
в тежкия му ритъм лих
аромата на цветя
в полъха на вятър тих.
И в едно да събера
лъчезарните лъчи,
свежестта и младостта
на сияйната зора.
С бистри капчици роса
исках да го украся,
за да ярко заблести
кат рубинена звезда.
Но не случи се така -
вместо радост - светлина
в него грубо прозвуча
сивотата - глупостта.
Угнетен от самота
аз на тебе посветих
в глухотата на нощта
този неугледен стих...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

jaki_d (Деси)

2008-11-09T00:49:00+02:00

Звучи като приказка . . .
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-11-08T23:58:57+02:00

Много е хубаво!