Dec 9, 2011, 5:26 PM

Аз не смея 

  Poetry » Other
531 0 1

Да ме запомниш си мечтая,

когато нежно гукахме си двама.

Като птиче беззащитно мило,

на кравайче в скута ми се свило.

 

Играех с теб и хубаво ми беше,

и с радост гледах как растеше.

Ти възмъжа и времето летеше,

за мене старостта достойна беше.

 

Сега си пъпка разцъфтяла

с ухание на свежест и омая.

Да те прегърна аз не смея,

с дъха на старостта живея.

© Катерина Пиринска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??